София - Варна: Самостоятелен такси трансфер

Варна е най-големият град по българското черноморско крайбрежие и трети в страната по население (след София и Пловдив), икономическо и културно значение. Той е едно най-големите пристанища на Черно море. Намира се на почти същата географска ширина както някои известни френски и италиански курорти- Байон, Биариц, Кан, Ница,  Монако.

 

Варна е старо селище, съществувало още в праисторически времена. Най-ранните заселници по тези места са се появили през средния и късния палеолит. Техни следи са открити в една пещера край с. Белослав и в м. Побити камъни. Открити са и множество находки от мезолита, халколита и от бронзовата епоха.

 

Според древните автори Одесос (Варна) бил основан от елински колонисти от гр. Милет по време на царуването на мидийския цар Астиаг (593-558 г. пр. н. е.). Намерените останки от стария елински град също определят времето на основаването му към средата на VI в. пр. н. е. Много данни говорят, че елинските колонисти са заварили тук по-старо тракийско селище на племето кробизи. Това се потвърждава както от неелинския характер на името Одесос, така и от намерените в най-долните културни пластове тракийски глинени съдове от време, предхождащо елинското заселване.

 

Отначало градът възникнал като земеделска колония, но по-късно се оформил и като търговски център. Характерно за този понтийски град било, че той винаги запазвал тракийския с облик. Така например от неговите жители най-тачен бог бил не Аполон (както във всички понтийски градове, основани от йонийци), а великият бог на местните траки Дарзала. В негова чест всяка година били устройвани религиозни тържества, съпроводени с игри и състезания.

 

Одесос е известен като един от най-големите и богати градове на Черноморието още в IV в. пр. н. е. В 341 г. пр. н. е бил обсаждан от Филип Македонски, но конфликтът бил уреден по мирен начин. Градът постигнал голям материален и духовен разцвет през III-II в. пр. н. е., когато сякъл сребърни монети. Много от тях носят образа на великия бог Дарзала. В 72 г. пр. н. е. Одесос е завладян от легионите на Марк Лукул, но запазил своята автономия. Окончателно попаднал под римска власт в началото на новата ера, когато била създадена Римската провинция Долна Мизия. В 9 г. пр. н. е през града преминал римският поет Овидий, изпратен на заточение в понтийския град Томи (Констанца).

 

След разделянето на империята на две селището остава в пределите на Източната Римска империя. Редица писмени сведения и надписи свидетелстват за разцвета и нарасналото значение на града. Нова крепостна стена огражда Одесос, а в него се издигат монументални храмове, театри, бани, стадион. След официалното приемане на християнството през IV в тук са изградени много църкви, следи от които има и до днес- базиликата на ул. Цар Крум и църквите в Джанавар тепе и Турна тепе.

В края на VI в. в днешните български земи се заселват славяните. Те се настаняват и в околностите на Одесос и му дават славянското име Варна. Според някои изследователи то произлиза от думата „вран" - черен. За първи път то се споменава във връзка с идването на Аспаруховата дружина (681 г.). В зависимост от изхода на многобройните войни между Византия и България градът е сменял господарите си, до като след превземането му от Калоян в 1201 г. влязъл трайно в българската държава. По времето на Втората българска държава Варна преживява голям икономически разцвет. В града се развиват занаятите. Изработват се изящни накити, художествена керамика, строят се красиво декорирани църкви. Завързват се оживени търговски връзки с Венеция и Генуа, които доставят скъпи луксозни стоки- кадифета, стъклени съдове, коприни, лекарства, а купуват кожи, восък и вълна.